ma4enka (Мария Костова) ma4enka (Мария Костова)
49
Apr 15, 2008, 11:21 PM

Недоумение

  Poetry » Other
686 0 5

НЕДОУМЕНИЕ

            

Всеки ден

ненаситно

отнема

по нещо от мен:

от блясъка на очите ми,

от свежестта на мечтите ми,

от гланца на кожата,

от младежкото можене.

 

Всеки ден

щедри

подаръци

кичи по мен:

нишки сребърни в косата,

оловни гривни на краката,

нанизи от бръчки по лицето,

гердан от грижи на сърцето.

 

В скачените съдове

на времето

се прелива лениво

животът ми,

ту буйно се плиска,

пръскайки пяна.

И уж в природата

нищо не се губи,

а виж -

младостта ми

вече я няма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Но сме умни и хубави...
    с много обич, Мария.
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    "Младостта си отива",
    но идва мъдростта,
    не е красавица пищна,
    но чаровница с нови слънца!
    Поздрав и от мен!
  • ma4enka (Мария Костова)
    ma4enka (Мария Костова)
    Благодаря за коментарите ви.Радвам се,че това,което ме е развълнувало,е докоснало и вашите души.
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Гривните и мен ми дотежават,
    обаче... сребърните нишки в косата
    едно показват - че съм изживяла
    и радости и болки, но съм жива!
    Поздравления!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "И уж в природата

    нищо не се губи,

    а виж -

    младостта ми

    вече я няма!"

    И може би в очите на децата,
    които срещу теб са грейнали.
    На твойта младост водопадите
    не се поддават на изчезване

    Прекрасна идея и реализация, Мари!Поздравления!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0