Apr 15, 2008, 11:21 PM

Недоумение

  Poetry » Other
683 0 5

НЕДОУМЕНИЕ

            

Всеки ден

ненаситно

отнема

по нещо от мен:

от блясъка на очите ми,

от свежестта на мечтите ми,

от гланца на кожата,

от младежкото можене.

 

Всеки ден

щедри

подаръци

кичи по мен:

нишки сребърни в косата,

оловни гривни на краката,

нанизи от бръчки по лицето,

гердан от грижи на сърцето.

 

В скачените съдове

на времето

се прелива лениво

животът ми,

ту буйно се плиска,

пръскайки пяна.

И уж в природата

нищо не се губи,

а виж -

младостта ми

вече я няма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Но сме умни и хубави...
    с много обич, Мария.
  • "Младостта си отива",
    но идва мъдростта,
    не е красавица пищна,
    но чаровница с нови слънца!
    Поздрав и от мен!
  • Благодаря за коментарите ви.Радвам се,че това,което ме е развълнувало,е докоснало и вашите души.
  • Гривните и мен ми дотежават,
    обаче... сребърните нишки в косата
    едно показват - че съм изживяла
    и радости и болки, но съм жива!
    Поздравления!
  • "И уж в природата

    нищо не се губи,

    а виж -

    младостта ми

    вече я няма!"

    И може би в очите на децата,
    които срещу теб са грейнали.
    На твойта младост водопадите
    не се поддават на изчезване

    Прекрасна идея и реализация, Мари!Поздравления!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...