23 jun 2022, 8:46  

След недоверие 

  Poesía » Civil
346 3 8

Окичи ли се пазвата с безверие,

по вятъра отлитат пеперудите.

Дали с ума си бяхте, са почудите,

от нерви превъзбудени треперите.

 

Лъжата, затвърдила си статуквото,

неспряна избуява над законите,

от четката човешка са иконите,

усмивките натрупват се продуктово.

 

Отецът отдели несъвършеното,

прибира на талази отлежалото,

но надделяха частите над цялото,

подринаха брега, отмиха тленното.

 

 

© СК Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всеки твой отзив е вълнуващ за мен, Мария! 💕
  • Експлозивна поезия, която е забила корен в мъдростта на времето и е толкова истинска и поучителна! А краткостта я прави още по-силна и въздействаща, Светле!
  • Както и за усмивките. ☺
  • !!!
  • Много съм ви благодарна за споделените впечатления.
  • Хубав стих!
  • Приятно.
  • Възхищавам се, че веднага си откликнала на случващото се в държавата с толкова верен и стойностен стих, Браво за всичките точни думи! -
    "подринаха брега, изриха тленното"
Propuestas
: ??:??