23 jun 2022, 8:46  

След недоверие

  Poesía » Civil
688 3 8

Окичи ли се пазвата с безверие,

по вятъра отлитат пеперудите.

Дали с ума си бяхте, са почудите,

от нерви превъзбудени треперите.

 

Лъжата, затвърдила си статуквото,

неспряна избуява над законите,

от четката човешка са иконите,

усмивките натрупват се продуктово.

 

Отецът отдели несъвършеното,

прибира на талази отлежалото,

но надделяха частите над цялото,

подринаха брега, отмиха тленното.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...