Окичи ли се пазвата с безверие,
по вятъра отлитат пеперудите.
Дали с ума си бяхте, са почудите,
от нерви превъзбудени треперите.
Лъжата, затвърдила си статуквото,
неспряна избуява над законите,
от четката човешка са иконите,
усмивките натрупват се продуктово.
Отецът отдели несъвършеното,
прибира на талази отлежалото,
но надделяха частите над цялото,
подринаха брега, отмиха тленното.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!