23.06.2022 г., 8:46  

След недоверие

680 3 8

Окичи ли се пазвата с безверие,

по вятъра отлитат пеперудите.

Дали с ума си бяхте, са почудите,

от нерви превъзбудени треперите.

 

Лъжата, затвърдила си статуквото,

неспряна избуява над законите,

от четката човешка са иконите,

усмивките натрупват се продуктово.

 

Отецът отдели несъвършеното,

прибира на талази отлежалото,

но надделяха частите над цялото,

подринаха брега, отмиха тленното.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...