29 nov 2011, 14:25

Недовиждащо сърце

  Poesía
1.1K 1 19

 

Недовижда проклето сърце. Недовижда.

А пък после ми плаче, че няма късмет.

Припознава врага за приятел и ближен

и разтваря ръце да прегръща наред.

 

И до днес не разбра как се ходи в живота -

за препънки по равното е абонат.

Не прогледна. Остана си „сляпото коте“,

без представа какво е да бъдеш окат.

 

Недовижда. Върви в синини и цицини

и се влюбва погрешно в погрешни мъже

и обича без отклик, обича с години -

недовиждащо и късогледо сърце.

 

Примирих се и нося го. Вече е навик -

кой каквото сърце му се падне. Дано

онзи, който е горе, добро да направи

и на сляпото пиле да спретне гнездо.

 

Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...