29 nov 2011, 14:25

Недовиждащо сърце 

  Poesía
1024 1 19

 

Недовижда проклето сърце. Недовижда.

А пък после ми плаче, че няма късмет.

Припознава врага за приятел и ближен

и разтваря ръце да прегръща наред.

 

И до днес не разбра как се ходи в живота -

за препънки по равното е абонат.

Не прогледна. Остана си „сляпото коте“,

без представа какво е да бъдеш окат.

 

Недовижда. Върви в синини и цицини

и се влюбва погрешно в погрешни мъже

и обича без отклик, обича с години -

недовиждащо и късогледо сърце.

 

Примирих се и нося го. Вече е навик -

кой каквото сърце му се падне. Дано

онзи, който е горе, добро да направи

и на сляпото пиле да спретне гнездо.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??