Недовиждащо сърце
Недовижда проклето сърце. Недовижда.
А пък после ми плаче, че няма късмет.
Припознава врага за приятел и ближен
и разтваря ръце да прегръща наред.
И до днес не разбра как се ходи в живота -
за препънки по равното е абонат.
Не прогледна. Остана си „сляпото коте“,
без представа какво е да бъдеш окат.
Недовижда. Върви в синини и цицини
и се влюбва погрешно в погрешни мъже
и обича без отклик, обича с години -
недовиждащо и късогледо сърце.
Примирих се и нося го. Вече е навик -
кой каквото сърце му се падне. Дано
онзи, който е горе, добро да направи
и на сляпото пиле да спретне гнездо.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
