Толкова копнежи изкопнях.
Толкова миражи изсънувах.
Случи ли се? Не! Напразно пях.
В мислите напразно те целувах.
Толкова безкрайни часове
вричах се на новата си радост!
Толкова обичах! Не дойде!
Да запълниш празните пасажи.
Толкова от теб ме беше страх.
И нима страхувах се напразно?
Няма те. Остана само прах.
Не загинах в огъня. А трябваше!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Но няма страшно - аз знам, че всяко чувство е роля, нали затова сме артисти? Просто такава роля съм избрала сега. Друг път ще са веселите.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
