Недовършена

Поезия » Любовна

616 5 10

Толкова копнежи изкопнях.
Толкова миражи изсънувах.
Случи ли се? Не! Напразно пях.
В мислите напразно те целувах.

Толкова безкрайни часове
вричах се на новата си радост!
Толкова обичах! Не дойде!
Да запълниш празните пасажи.

Толкова от теб ме беше страх.
И нима страхувах се напразно?
Няма те. Остана само прах.
Не загинах в огъня. А трябваше!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

radiola (Рада Димова)

Напоследък не влизам много често в сайта и явно съм те пропуснала за голям мой срам! Браво, Яна!

2017-07-03T23:30:25+03:00
бялатишина

Благодаря ви много - и за коментарите, и за отношението. Но няма страшно - аз знам, че всяко чувство е роля, нали затова сме артисти? Просто такава роля съм избрала сега. Друг път ще са веселите.

2017-05-11T13:16:59+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Не! Не е трябвало да загиваш! И няма от какво да се страхуваш! Ако е мираж, той става прах! Голяма работа! Ами ако не е? Тогава си открила оазис! Как ще го откриеш в пустиня, пълна с миражи, ако загиваш на всеки такъв? Давай смело, момиче! Искам да видя весел, изпълнен с щастие стих!

2017-05-11T07:59:05+03:00
RainaVakova

Толкова ми харесва как пишеш. С удоволствие те следя!

2017-05-11T07:53:15+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Болка е. И ще е болка .... до края..... Права е Герда – сила трябва!!

2017-05-10T19:12:24+03:00