Толкова копнежи изкопнях.
Толкова миражи изсънувах.
Случи ли се? Не! Напразно пях.
В мислите напразно те целувах.
Толкова безкрайни часове
вричах се на новата си радост!
Толкова обичах! Не дойде!
Да запълниш празните пасажи.
Толкова от теб ме беше страх.
И нима страхувах се напразно?
Няма те. Остана само прах.
Не загинах в огъня. А трябваше!
Но няма страшно - аз знам, че всяко чувство е роля, нали затова сме артисти? Просто такава роля съм избрала сега. Друг път ще са веселите.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
