18 jun 2007, 18:21

Недовършено

  Poesía
707 0 7
                                                                             
                                                             На lunna_sianka

                                           Аз вярвах твърде много на късмета, 
                                           а сякаш твърде малко в себе си, признавам.
                                           Вярвах на приятеля си,  на съседа
                                           и в суеверията много ... да, съзнавам.

                                           Така  животът  не  вървеше,
                                            забулен  в  митове  и  сенки,
                                            а  личната  ми  драма  беше,
                                            разисквана в приятелски седенки.

                                           Мислех си, че съм се променила,
                                           че вече съм самоуверена и пряма,
                                           но  ето, че  така  ме  е  пленила,
                                           вярата във всичко, в мен е цяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ани, че ни направи съпричастни! Целувки за всички!
  • Безкрайно ти благодаря,мила Ани!
    Невероятно....
    Не очаквах,такава изненада....стих,посветен на мен...
    Разобличила си ме напълно при това....
    Прегръщам те много,много силно!!!!
    Много съм щастлива,че те познавам,мила!
    Благодаря ти безумно много за куража,имах нужда!!!!
  • Трябва да я има ВЯРАТА!
    Поздрави!
  • Поздрави, Ани!!!
  • Вярвай,Ани!!!Какво по-хубаво от това.
    Не мисля,че трябва да се укоряваш,това е привилегия на тези,които са предали вярата ти.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...