Jun 18, 2007, 6:21 PM

Недовършено

Poetry

713 0 7

                                                             На lunna_sianka

                                          Аз вярвах твърде много на късмета,
                                           а сякаш твърде малко в себе си, признавам.
                                           Вярвах на приятеля си, на съседа
                                           и в суеверията много ... да, съзнавам.

                                           Така животът не вървеше,
                                            забулен в митове и сенки,
                                            а личната ми драма беше,
                                            разисквана в приятелски седенки.

                                           Мислех си, че съм се променила,
                                           че вече съм самоуверена и пряма,
                                           но ето, че  така ме е  пленила,
                                           вярата във всичко, в мен е цяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Благодаря ти, Ани, че ни направи съпричастни! Целувки за всички!

2007-06-19T12:05:43+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Безкрайно ти благодаря,мила Ани!
Невероятно....
Не очаквах,такава изненада....стих,посветен на мен...
Разобличила си ме напълно при това....
Прегръщам те много,много силно!!!!
Много съм щастлива,че те познавам,мила!
Благодаря ти безумно много за куража,имах нужда!!!!

2007-06-19T00:17:37+03:00
Меричка (Мери Попинз)

Трябва да я има ВЯРАТА!
Поздрави!

2007-06-18T23:28:01+03:00
Романтик (Христо Костов)

Поздрави, Ани!!!

2007-06-18T23:24:47+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Вярвай,Ани!!!Какво по-хубаво от това.
Не мисля,че трябва да се укоряваш,това е привилегия на тези,които са предали вярата ти.

2007-06-18T22:19:04+03:00