18 июн. 2007 г., 18:21

Недовършено

709 0 7
                                                                             
                                                             На lunna_sianka

                                           Аз вярвах твърде много на късмета, 
                                           а сякаш твърде малко в себе си, признавам.
                                           Вярвах на приятеля си,  на съседа
                                           и в суеверията много ... да, съзнавам.

                                           Така  животът  не  вървеше,
                                            забулен  в  митове  и  сенки,
                                            а  личната  ми  драма  беше,
                                            разисквана в приятелски седенки.

                                           Мислех си, че съм се променила,
                                           че вече съм самоуверена и пряма,
                                           но  ето, че  така  ме  е  пленила,
                                           вярата във всичко, в мен е цяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Ани, че ни направи съпричастни! Целувки за всички!
  • Безкрайно ти благодаря,мила Ани!
    Невероятно....
    Не очаквах,такава изненада....стих,посветен на мен...
    Разобличила си ме напълно при това....
    Прегръщам те много,много силно!!!!
    Много съм щастлива,че те познавам,мила!
    Благодаря ти безумно много за куража,имах нужда!!!!
  • Трябва да я има ВЯРАТА!
    Поздрави!
  • Поздрави, Ани!!!
  • Вярвай,Ани!!!Какво по-хубаво от това.
    Не мисля,че трябва да се укоряваш,това е привилегия на тези,които са предали вярата ти.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....