Човек (Анна Станоева)
190 4960
18 июн. 2007 г., 18:21

Недовършено 

  Поэзия
547 0 7
                                                                             
                                                             На lunna_sianka

                                           Аз вярвах твърде много на късмета, 
                                           а сякаш твърде малко в себе си, признавам.
                                           Вярвах на приятеля си,  на съседа
                                           и в суеверията много ... да, съзнавам.

                                           Така  животът  не  вървеше,
                                            забулен  в  митове  и  сенки,
                                            а  личната  ми  драма  беше,
                                            разисквана в приятелски седенки.

                                           Мислех си, че съм се променила,
                                           че вече съм самоуверена и пряма,
                                           но  ето, че  така  ме  е  пленила,
                                           вярата във всичко, в мен е цяла.

© Анна Станоева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Ани, че ни направи съпричастни! Целувки за всички!
  • Безкрайно ти благодаря,мила Ани!
    Невероятно....
    Не очаквах,такава изненада....стих,посветен на мен...
    Разобличила си ме напълно при това....
    Прегръщам те много,много силно!!!!
    Много съм щастлива,че те познавам,мила!
    Благодаря ти безумно много за куража,имах нужда!!!!
  • Трябва да я има ВЯРАТА!
    Поздрави!
  • Поздрави, Ани!!!
  • Вярвай,Ани!!!Какво по-хубаво от това.
    Не мисля,че трябва да се укоряваш,това е привилегия на тези,които са предали вярата ти.
  • Поздрав Ани,за куража и вярата!
    Поздрав и за Галка!
  • БРАВО!!!
Предложения
: ??:??