Писмото ми до теб е ненаписано,
а чашите ни с вино – недопити.
Защо съдбата бе така орисала –
ни Господа, ни Дявола попитах.
Любов си мислех с тебе, че споделяме,
която да е жив в сърцето корен
и тънка-тънка нишка от къделята,
а даже снимка нямаме за спомен.
Стоят ни думите недоизречени,
кънтящи глухо като в празна стая;
на нищото останали обречени
в олтара ни от гръмки обещания. ...