Недовършено
Писмото ми до теб е ненаписано,
а чашите ни с вино – недопити.
Защо съдбата бе така орисала –
ни Господа, ни Дявола попитах.
Любов си мислех с тебе, че споделяме,
която да е жив в сърцето корен
и тънка-тънка нишка от къделята,
а даже снимка нямаме за спомен.
Стоят ни думите недоизречени,
кънтящи глухо като в празна стая;
на нищото останали обречени
в олтара ни от гръмки обещания.
Във пазвата на юлските горещници
и в зноя на нощта изгарям жива
(като запалената свещ на грешница).
В душата злобно кучетата вият.
Във тази недовършеност, молитвено,
смирение търся на гнева във мене.
И пак потеглям, трепетно политаща,
далеч, към новото си претворение.
2012
© Анахид Чальовска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички за мневието и забележките. Стихотворението е много старо и, в интерес на истината, не ми е много от любимите. Беше време, когато не отделях време за редакция
-
Интересно, замислящо
-
Много хубаво, Анахид!
-
И натежават последните два куплета от двойните съюзи "във".
Първият започва страхотно! -
Браво!!!
-
Хареса ми, само тук: “смирение търся на гнева във мене.” ритъмът малко се обърква заради ударенията. 👍
-
Много ми хареса, Анахид.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
