Недовършено
Писмото ми до теб е ненаписано,
а чашите ни с вино – недопити.
Защо съдбата бе така орисала –
ни Господа, ни Дявола попитах.
Любов си мислех с тебе, че споделяме,
която да е жив в сърцето корен
и тънка-тънка нишка от къделята,
а даже снимка нямаме за спомен.
Стоят ни думите недоизречени,
кънтящи глухо като в празна стая;
на нищото останали обречени
в олтара ни от гръмки обещания.
Във пазвата на юлските горещници
и в зноя на нощта изгарям жива
(като запалената свещ на грешница).
В душата злобно кучетата вият.
Във тази недовършеност, молитвено,
смирение търся на гнева във мене.
И пак потеглям, трепетно политаща,
далеч, към новото си претворение.
2012
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анахид Чальовска Все права защищены
