Така си свикнал... да съм неприсъствена.
Разбирам те. Не виждаш ли, че кимам?
Причината да бъда днес единствена,
е моята голгота... да те имам.
Любов поредна, галена със чувственост.
Жестока като болката е... жадна.
Облизва всички дири от взаимственост
и с утрото си тръгва... безпощадна.
Защото е крещяща недовършеност -
(Да бъдеш днес, а утре да те няма).
Не мога да те любя във постелята -
от чужда белота... като измама. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse