28 abr 2009, 17:38

Негово Величество

954 0 6

Ти открадна всичко от мене без жал

и превърна живота ми в погребение пищно.

Ти, за някой всевишен - за мен протрит идеал,

за безверника всичко, за мене си нищо.

Колко дълги молитви отправях към теб,

но оставяше в мъки моята болна душа

и след толкова вяра сърцето стана на лед

и разбрах - от теб ще избяга дори и смъртта.

Вече не вярвам в теб, както ти в мен също,

но кой е виновен - ТИ, БОГ и СВЕТЕЦ?

Аз страдам в ада, а ти си приписваш

и славата, и трънливия лавров венец!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...