28 abr 2009, 17:38

Негово Величество

957 0 6

Ти открадна всичко от мене без жал

и превърна живота ми в погребение пищно.

Ти, за някой всевишен - за мен протрит идеал,

за безверника всичко, за мене си нищо.

Колко дълги молитви отправях към теб,

но оставяше в мъки моята болна душа

и след толкова вяра сърцето стана на лед

и разбрах - от теб ще избяга дори и смъртта.

Вече не вярвам в теб, както ти в мен също,

но кой е виновен - ТИ, БОГ и СВЕТЕЦ?

Аз страдам в ада, а ти си приписваш

и славата, и трънливия лавров венец!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...