28 апр. 2009 г., 17:38

Негово Величество 

  Поэзия » Белые стихи
570 0 6

Ти открадна всичко от мене без жал

и превърна живота ми в погребение пищно.

Ти, за някой всевишен - за мен протрит идеал,

за безверника всичко, за мене си нищо.

Колко дълги молитви отправях към теб,

но оставяше в мъки моята болна душа

и след толкова вяра сърцето стана на лед

и разбрах - от теб ще избяга дори и смъртта.

Вече не вярвам в теб, както ти в мен също,

но кой е виновен - ТИ, БОГ и СВЕТЕЦ?

Аз страдам в ада, а ти си приписваш

и славата, и трънливия лавров венец!!!

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??