28.04.2009 г., 17:38

Негово Величество

950 0 6

Ти открадна всичко от мене без жал

и превърна живота ми в погребение пищно.

Ти, за някой всевишен - за мен протрит идеал,

за безверника всичко, за мене си нищо.

Колко дълги молитви отправях към теб,

но оставяше в мъки моята болна душа

и след толкова вяра сърцето стана на лед

и разбрах - от теб ще избяга дори и смъртта.

Вече не вярвам в теб, както ти в мен също,

но кой е виновен - ТИ, БОГ и СВЕТЕЦ?

Аз страдам в ада, а ти си приписваш

и славата, и трънливия лавров венец!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...