anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
23 jun 2017, 10:30  

Неизбежна

801 1 23

С дъха на вятър пролетен при тебе ще долитам...

На бурята с рева свиреп... И на дъжда с плача...

С усмивката на слънцето... С копнежа на звездите...

И в тайнствения поглед на луната ще мълча...

 

Ще идвам нежна, трепетна, въздушна и безплътна…

Бушуваща и яростна...Печална и добра...

Изгаряща и пламенна… Студено недостъпна…

Но винаги обичаща… Съвсем не на игра!

 

Навсякъде ще дойда аз, където и да  бъдеш!

В съня ти ще връхлитам. Ще те буди моят зов.

Не се гневи, недей… Не се мъчи да ме пропъдиш!

Такава е – неукротима – моята любов...


 

Албена Димитрова

 

1978 г.

София.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ти, мила Люси! Винаги млада да бъде душата ти !
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Невероятно силен стих. Пламенен, но и нежен, буди копнежи в душата ...🌹🌺
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Радвам се, че ти допадна, Велин! Бях много, много млада, когато го писах... Бъди здрав и вдъхновен!
  • rocker (Велин)
    rocker (Велин)
    Наистина страхотен стих! Изпълнен със стихийни чувства!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ти, Ивонче! Добре дошла на моята страничка! Желая ти здраве, щастлива любов и вдъхновение за нови прекрасни творби!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0