anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
23 jun 2017, 10:30  

Неизбежна

806 1 23

С дъха на вятър пролетен при тебе ще долитам...

На бурята с рева свиреп... И на дъжда с плача...

С усмивката на слънцето... С копнежа на звездите...

И в тайнствения поглед на луната ще мълча...

 

Ще идвам нежна, трепетна, въздушна и безплътна…

Бушуваща и яростна...Печална и добра...

Изгаряща и пламенна… Студено недостъпна…

Но винаги обичаща… Съвсем не на игра!

 

Навсякъде ще дойда аз, където и да  бъдеш!

В съня ти ще връхлитам. Ще те буди моят зов.

Не се гневи, недей… Не се мъчи да ме пропъдиш!

Такава е – неукротима – моята любов...


 

Албена Димитрова

 

1978 г.

София.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ти, мила Люси! Винаги млада да бъде душата ти !
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Невероятно силен стих. Пламенен, но и нежен, буди копнежи в душата ...🌹🌺
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Радвам се, че ти допадна, Велин! Бях много, много млада, когато го писах... Бъди здрав и вдъхновен!
  • rocker (Велин)
    rocker (Велин)
    Наистина страхотен стих! Изпълнен със стихийни чувства!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ти, Ивонче! Добре дошла на моята страничка! Желая ти здраве, щастлива любов и вдъхновение за нови прекрасни творби!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0