С дъха на вятър пролетен при тебе ще долитам...
На бурята с рева свиреп... И на дъжда с плача...
С усмивката на слънцето... С копнежа на звездите...
И в тайнствения поглед на луната ще мълча...
Ще идвам нежна, трепетна, въздушна и безплътна…
Бушуваща и яростна...Печална и добра...
Изгаряща и пламенна… Студено недостъпна…
Но винаги обичаща… Съвсем не на игра!
Навсякъде ще дойда аз, където и да бъдеш!
В съня ти ще връхлитам. Ще те буди моят зов.
Не се гневи, недей… Не се мъчи да ме пропъдиш!
Такава е – неукротима – моята любов...
Албена Димитрова
1978 г.
София.
© Албена Димитрова Todos los derechos reservados