anabel7 (Албена Димитрова)
71 192

23.06.2017 г., 10:30 2021-08-21T17:55:36+03:00

Неизбежна

Поезия » Любовна

800 1 23

С дъха на вятър пролетен при тебе ще долитам...

На бурята с рева свиреп... И на дъжда с плача...

С усмивката на слънцето... С копнежа на звездите...

И в тайнствения поглед на луната ще мълча...

Ще идвам нежна, трепетна, въздушна и безплътна…

Бушуваща и яростна...Печална и добра...

Изгаряща и пламенна… Студено недостъпна…

Но винаги обичаща… Съвсем не на игра!

Навсякъде ще дойда аз, където и да бъдеш!

В съня ти ще връхлитам. Ще те буди моят зов.

Не се гневи, недей… Не се мъчи да ме пропъдиш!

Такава е – неукротима – моята любов...

Албена Димитрова

1978 г.

София.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, мила Люси! Винаги млада да бъде душата ти !

2017-09-03T14:16:17+03:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Невероятно силен стих. Пламенен, но и нежен, буди копнежи в душата ...🌹🌺

2017-09-03T10:42:28+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Радвам се, че ти допадна, Велин! Бях много, много млада, когато го писах... Бъди здрав и вдъхновен!

2017-07-02T18:08:13+03:00
rocker (Велин)

Наистина страхотен стих! Изпълнен със стихийни чувства!

2017-07-02T17:02:46+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, Ивонче! Добре дошла на моята страничка! Желая ти здраве, щастлива любов и вдъхновение за нови прекрасни творби!

2017-06-24T18:55:00+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0