23 июн. 2017 г., 10:30  

Неизбежна

805 1 23

С дъха на вятър пролетен при тебе ще долитам...

На бурята с рева свиреп... И на дъжда с плача...

С усмивката на слънцето... С копнежа на звездите...

И в тайнствения поглед на луната ще мълча...

 

Ще идвам нежна, трепетна, въздушна и безплътна…

Бушуваща и яростна...Печална и добра...

Изгаряща и пламенна… Студено недостъпна…

Но винаги обичаща… Съвсем не на игра!

 

Навсякъде ще дойда аз, където и да  бъдеш!

В съня ти ще връхлитам. Ще те буди моят зов.

Не се гневи, недей… Не се мъчи да ме пропъдиш!

Такава е – неукротима – моята любов...


 

Албена Димитрова

 

1978 г.

София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, мила Люси! Винаги млада да бъде душата ти !
  • Невероятно силен стих. Пламенен, но и нежен, буди копнежи в душата ...🌹🌺
  • Радвам се, че ти допадна, Велин! Бях много, много млада, когато го писах... Бъди здрав и вдъхновен!
  • Наистина страхотен стих! Изпълнен със стихийни чувства!
  • Благодаря ти, Ивонче! Добре дошла на моята страничка! Желая ти здраве, щастлива любов и вдъхновение за нови прекрасни творби!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...