anabel7 (Албена Димитрова)
71 192

Jun 23, 2017, 10:30 AM 2021-08-21T17:55:36+03:00

Неизбежна

Poetry » Love

802 1 23

С дъха на вятър пролетен при тебе ще долитам...

На бурята с рева свиреп... И на дъжда с плача...

С усмивката на слънцето... С копнежа на звездите...

И в тайнствения поглед на луната ще мълча...

Ще идвам нежна, трепетна, въздушна и безплътна…

Бушуваща и яростна...Печална и добра...

Изгаряща и пламенна… Студено недостъпна…

Но винаги обичаща… Съвсем не на игра!

Навсякъде ще дойда аз, където и да бъдеш!

В съня ти ще връхлитам. Ще те буди моят зов.

Не се гневи, недей… Не се мъчи да ме пропъдиш!

Такава е – неукротима – моята любов...

Албена Димитрова

1978 г.

София.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, мила Люси! Винаги млада да бъде душата ти !

2017-09-03T14:16:17+03:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Невероятно силен стих. Пламенен, но и нежен, буди копнежи в душата ...🌹🌺

2017-09-03T10:42:28+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Радвам се, че ти допадна, Велин! Бях много, много млада, когато го писах... Бъди здрав и вдъхновен!

2017-07-02T18:08:13+03:00
rocker (Велин)

Наистина страхотен стих! Изпълнен със стихийни чувства!

2017-07-02T17:02:46+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, Ивонче! Добре дошла на моята страничка! Желая ти здраве, щастлива любов и вдъхновение за нови прекрасни творби!

2017-06-24T18:55:00+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0