11 mar 2008, 8:53

Неизбежно 

  Poesía » Otra
788 0 22

Как всичко се повтаря отначало!
Тревогите. Мечтите. Радостта.
Целувките, събрани в звездна цялост.
Натрапчивия дъх на ревността.


Натрупаният опит не помага,
когато обичта си търси брод.
Напразно се опитваш да избягаш
към друг един - без трусове - живот.


И цялата ти воля да се бориш
се стапя като леден лунен къс.
А мъдрите и свръхпочтени хора
те сочат назидателно със пръст.


Напразно. Неизбежното се случва!
Отваряш тъй познатата врата.

Изхвърляш на спокойствието ключа.
И тръгваш като факел през света.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??