11 mar 2008, 8:53

Неизбежно

  Poesía » Otra
961 0 22

Как всичко се повтаря отначало!
Тревогите. Мечтите. Радостта.
Целувките, събрани в звездна цялост.
Натрапчивия дъх на ревността.


Натрупаният опит не помага,
когато обичта си търси брод.
Напразно се опитваш да избягаш
към друг един - без трусове - живот.


И цялата ти воля да се бориш
се стапя като леден лунен къс.
А мъдрите и свръхпочтени хора
те сочат назидателно със пръст.


Напразно. Неизбежното се случва!
Отваряш тъй познатата врата.

Изхвърляш на спокойствието ключа.
И тръгваш като факел през света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...