11 mar 2008, 8:53

Неизбежно

  Poesía » Otra
956 0 22

Как всичко се повтаря отначало!
Тревогите. Мечтите. Радостта.
Целувките, събрани в звездна цялост.
Натрапчивия дъх на ревността.


Натрупаният опит не помага,
когато обичта си търси брод.
Напразно се опитваш да избягаш
към друг един - без трусове - живот.


И цялата ти воля да се бориш
се стапя като леден лунен къс.
А мъдрите и свръхпочтени хора
те сочат назидателно със пръст.


Напразно. Неизбежното се случва!
Отваряш тъй познатата врата.

Изхвърляш на спокойствието ключа.
И тръгваш като факел през света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...