11.03.2008 г., 8:53 ч.

Неизбежно 

  Поезия » Друга
772 0 22

Как всичко се повтаря отначало!
Тревогите. Мечтите. Радостта.
Целувките, събрани в звездна цялост.
Натрапчивия дъх на ревността.


Натрупаният опит не помага,
когато обичта си търси брод.
Напразно се опитваш да избягаш
към друг един - без трусове - живот.


И цялата ти воля да се бориш
се стапя като леден лунен къс.
А мъдрите и свръхпочтени хора
те сочат назидателно със пръст.


Напразно. Неизбежното се случва!
Отваряш тъй познатата врата.

Изхвърляш на спокойствието ключа.
И тръгваш като факел през света.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??