22 jul 2006, 11:47  

Неизбежност

  Poesía
801 0 5

Издебнал те зад някой ъгъл

или причакал те напред,

наточил свойте остри зъби

или в ръцете с пистолет,

стои непоклатим, коварен,

издялан от гранит или метал,

блестящ или пък сив, печален,

подобен на космясал грозен звяр,

подобен на опал най-черен,

подобен на брилянтен низ,

искрящ или пък начумерен,

на челото със ситен пот,

раздърпан или пък наперен,

но винаги един –

живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Черно и бяло...това са стиховете ви,но в живота има и нюанси,нали?ПРЕКРАСНИ СТИХОВЕ!
    Поздрави и на двама ви!!!
  • Безспорно този който заслужава аплаузи си е дидислава! Браво миличка ! Мило , сладко , нежно ... Страхотно ! Нищо , че интерпретираш
  • оригинално!
  • Това е само една от гледните точки, а би могло да бъде и така:
    Прегърнал те ...
    с воали цветни,
    с ухание копнежно,
    с ласкав дъх...
    Превърнал се
    в лъчите летни,
    на слънце нежно,
    с палещ лъх...
    Очакващ те
    в ръце с букети,
    от полски дъхави цветя,
    със трайна красота...
    Приготвил ти
    пиано и сонети,
    във плаща на деня,
    със звук на любовта
    към радостта...
    Разкриващ ти
    прекрасния си лик,
    на много хора непознат,
    до старостта...
    Оставил те
    да вкусиш всеки миг
    изпълнен благодат,
    до вечността...
    Блестящ е той...
    Нюансите различни
    редуват се един след друг,
    с променлив ход...
    Ту радостен, ту меланхоличен,
    но винаги един -
    живот!
  • Толкова е вярно ... и хубаво. Много силна поезия имаш, Краси.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...