Издебнал те зад някой ъгъл
или причакал те напред,
наточил свойте остри зъби
или в ръцете с пистолет,
стои непоклатим, коварен,
издялан от гранит или метал,
блестящ или пък сив, печален,
подобен на космясал грозен звяр,
подобен на опал най-черен,
подобен на брилянтен низ,
искрящ или пък начумерен,
на челото със ситен пот,
раздърпан или пък наперен,
но винаги един –
живот!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
