22 июл. 2006 г., 11:47  

Неизбежност

800 0 5

Издебнал те зад някой ъгъл

или причакал те напред,

наточил свойте остри зъби

или в ръцете с пистолет,

стои непоклатим, коварен,

издялан от гранит или метал,

блестящ или пък сив, печален,

подобен на космясал грозен звяр,

подобен на опал най-черен,

подобен на брилянтен низ,

искрящ или пък начумерен,

на челото със ситен пот,

раздърпан или пък наперен,

но винаги един –

живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Черно и бяло...това са стиховете ви,но в живота има и нюанси,нали?ПРЕКРАСНИ СТИХОВЕ!
    Поздрави и на двама ви!!!
  • Безспорно този който заслужава аплаузи си е дидислава! Браво миличка ! Мило , сладко , нежно ... Страхотно ! Нищо , че интерпретираш
  • оригинално!
  • Това е само една от гледните точки, а би могло да бъде и така:
    Прегърнал те ...
    с воали цветни,
    с ухание копнежно,
    с ласкав дъх...
    Превърнал се
    в лъчите летни,
    на слънце нежно,
    с палещ лъх...
    Очакващ те
    в ръце с букети,
    от полски дъхави цветя,
    със трайна красота...
    Приготвил ти
    пиано и сонети,
    във плаща на деня,
    със звук на любовта
    към радостта...
    Разкриващ ти
    прекрасния си лик,
    на много хора непознат,
    до старостта...
    Оставил те
    да вкусиш всеки миг
    изпълнен благодат,
    до вечността...
    Блестящ е той...
    Нюансите различни
    редуват се един след друг,
    с променлив ход...
    Ту радостен, ту меланхоличен,
    но винаги един -
    живот!
  • Толкова е вярно ... и хубаво. Много силна поезия имаш, Краси.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...