22.07.2006 г., 11:47 ч.
Неизбежност
Издебнал те зад някой ъгъл
или причакал те напред,
наточил свойте остри зъби
или в ръцете с пистолет,
стои непоклатим, коварен,
издялан от гранит или метал,
блестящ или пък сив, печален,
подобен на космясал грозен звяр,
подобен на опал най-черен,
подобен на брилянтен низ,
искрящ или пък начумерен,
на челото със ситен пот,
раздърпан или пък наперен,
но винаги един –
живот!
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Безспорно този който заслужава аплаузи си е дидислава! Браво миличка ! Мило , сладко , нежно ... Страхотно ! Нищо , че интерпретираш
-
оригинално!
-
Това е само една от гледните точки, а би могло да бъде и така:
Прегърнал те ...
с воали цветни,
с ухание копнежно,
с ласкав дъх...
Превърнал се
в лъчите летни,
на слънце нежно,
с палещ лъх...
Очакващ те
в ръце с букети,
от полски дъхави цветя,
със трайна красота...
Приготвил ти
пиано и сонети,
във плаща на деня,
със звук на любовта
към радостта...
Разкриващ ти
прекрасния си лик,
на много хора непознат,
до старостта...
Оставил те
да вкусиш всеки миг
изпълнен благодат,
до вечността...
Блестящ е той...
Нюансите различни
редуват се един след друг,
с променлив ход...
Ту радостен, ту меланхоличен,
но винаги един -
живот! -
Толкова е вярно ... и хубаво. Много силна поезия имаш, Краси.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави и на двама ви!!!