beti beti
26 421
9 may 2018, 22:44

Неизбежност

  Poesía
1.8K 8 14

Те птиците по пладне натежават

и аз така – почти до неизбежност

тогава се забраждам с окончания

и сякаш съм готова да те срещна

тогава пиша много дълги изречения

и още толкова скъсявам в рими

сортирам ги по цвят да ти ги пратя

преди дъждът навън да ги отмие

и чакам ненадейно да прогледнеш

отвъд надвисналите думи

отвъд причините да ги изричам

отвъд браздата помежду ни...

защото някъде по пладне натежават

крилете ми с отлитащите облаци

и аз след тях безмълвно отеснявам

до залеза... до люляците в двора ти...

...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0