9 may 2018, 22:44

Неизбежност

  Poesía
1.8K 8 14

Те птиците по пладне натежават

и аз така – почти до неизбежност

тогава се забраждам с окончания

и сякаш съм готова да те срещна

тогава пиша много дълги изречения

и още толкова скъсявам в рими

сортирам ги по цвят да ти ги пратя

преди дъждът навън да ги отмие

и чакам ненадейно да прогледнеш

отвъд надвисналите думи

отвъд причините да ги изричам

отвъд браздата помежду ни...

защото някъде по пладне натежават

крилете ми с отлитащите облаци

и аз след тях безмълвно отеснявам

до залеза... до люляците в двора ти...

...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...