Неизбежност
Те птиците по пладне натежават
и аз така – почти до неизбежност
тогава се забраждам с окончания
и сякаш съм готова да те срещна
тогава пиша много дълги изречения
и още толкова скъсявам в рими
сортирам ги по цвят да ти ги пратя
преди дъждът навън да ги отмие
и чакам ненадейно да прогледнеш
отвъд надвисналите думи
отвъд причините да ги изричам
отвъд браздата помежду ни...
защото някъде по пладне натежават
крилете ми с отлитащите облаци
и аз след тях безмълвно отеснявам
до залеза... до люляците в двора ти...
...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
