May 9, 2018, 10:44 PM
Неизбежност
Те птиците по пладне натежават
и аз така – почти до неизбежност
тогава се забраждам с окончания
и сякаш съм готова да те срещна
тогава пиша много дълги изречения
и още толкова скъсявам в рими
сортирам ги по цвят да ти ги пратя
преди дъждът навън да ги отмие
и чакам ненадейно да прогледнеш
отвъд надвисналите думи
отвъд причините да ги изричам
отвъд браздата помежду ни...
защото някъде по пладне натежават
крилете ми с отлитащите облаци
и аз след тях безмълвно отеснявам
до залеза... до люляците в двора ти...
...
© Бехрин All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря!
-
Поезия която покорява!
-
Лина!
... и аз твоите, Ани! -
Обичам думитет ти, Бети!
-
Да, Бети...
"... и чакам ненадейно да прогледнеш
отвъд надвисналите думи
отвъд причините да ги изричам
отвъд браздата помежду ни..."
Знам! -
А аз толкова ги обичам камъните... знаеш, Лина...
Много благодаря на всички ви! Радвам се, че намерихте нещо за себе си в думите ми! -
Много ми хареса, Бети!
-
Красиво!
-
поезия!
-
Много красива творба, поздравления и от мен!
-
Бети, прекрасно е! Знаеш как да оставиш следа в душите на читателите си, за което ти благодаря!
-
Поздравявам те, Бети, за онова, което съпреживях на страничката ти днес... Хората са научени да вярват, от поколенията преди тях, че камъкът си тежи на мястото и че казаната дума е хвърлен камък, но никой не се взира в съдбата на "камъка", за да осъзнае копнежите на множеството песъчинки и техните желания да са по-близо до онова, което обичат от все сърце. Сърдечни поздрави!
-
Хубаво!
-
Прекрасен стих...
