beti beti
26 421
May 9, 2018, 10:44 PM

Неизбежност

  Poetry
1.8K 8 14

Те птиците по пладне натежават

и аз така – почти до неизбежност

тогава се забраждам с окончания

и сякаш съм готова да те срещна

тогава пиша много дълги изречения

и още толкова скъсявам в рими

сортирам ги по цвят да ти ги пратя

преди дъждът навън да ги отмие

и чакам ненадейно да прогледнеш

отвъд надвисналите думи

отвъд причините да ги изричам

отвъд браздата помежду ни...

защото някъде по пладне натежават

крилете ми с отлитащите облаци

и аз след тях безмълвно отеснявам

до залеза... до люляците в двора ти...

...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0