9.05.2018 г., 22:44 ч.

Неизбежност 

  Поезия
1047 8 14

Те птиците по пладне натежават

и аз така – почти до неизбежност

тогава се забраждам с окончания

и сякаш съм готова да те срещна

тогава пиша много дълги изречения

и още толкова скъсявам в рими

сортирам ги по цвят да ти ги пратя

преди дъждът навън да ги отмие

и чакам ненадейно да прогледнеш

отвъд надвисналите думи

отвъд причините да ги изричам

отвъд браздата помежду ни...

защото някъде по пладне натежават

крилете ми с отлитащите облаци

и аз след тях безмълвно отеснявам

до залеза... до люляците в двора ти...

...

 

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??