Неизбежност

Poesía » Otra

602 0 3

Намирам себе си във мрака.

Налучквам пътя си в мъгла.

И през къпини, и през драка

изнизвам се, като игла.

И нищо не ме спира вече

към оня неизбежен край.

Че миналото е далече

и близък ми всеки рай.

Живота вече е затворен

във дължината на тире.

За мене Бог е отговорен

и той не може да ме спре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря,радост!
Благодаря, Стойна!
Радвам се на посещението и коментариите!
Благодаря за оценката!Бъдете и пишете и успех през Новата Година!

2015-01-15T20:32:11+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Не мисли за туй - след тирето!
Какво е и как ще е там?
По-важно е тук в битието -
да не оставаш ти сам!
Поздрав от мен, Никола!Творбата ти не само ми хареса, но и доста дълбочко ме засегна, но вярвам, че има утре и това ми стига.
Поздрав от мен и нови творчески успехи!

2015-01-15T11:52:13+02:00
Регина (Радост Даскалова)

така е и, за да те усмихна, една проЗтотия от Митко Динев

Животът
За миг се замислих и ето...
Колко е просто, егати!
Животът, това е тирето
помежду двете ни дати.

2015-01-15T11:31:01+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0