koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jan 14, 2015, 7:54 PM

Неизбежност 

  Poetry » Other
501 0 3
Намирам себе си във мрака.
Налучквам пътя си в мъгла.
И през къпини, и през драка
изнизвам се, като игла.
И нищо не ме спира вече
към оня неизбежен край.
Че миналото е далече
и близък ми всеки рай.
Живота вече е затворен
във дължината на тире.
За мене Бог е отговорен
и той не може да ме спре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??