Неизбежност

Poetry » Other

603 0 3

Намирам себе си във мрака.

Налучквам пътя си в мъгла.

И през къпини, и през драка

изнизвам се, като игла.

И нищо не ме спира вече

към оня неизбежен край.

Че миналото е далече

и близък ми всеки рай.

Живота вече е затворен

във дължината на тире.

За мене Бог е отговорен

и той не може да ме спре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря,радост!
Благодаря, Стойна!
Радвам се на посещението и коментариите!
Благодаря за оценката!Бъдете и пишете и успех през Новата Година!

2015-01-15T20:32:11+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Не мисли за туй - след тирето!
Какво е и как ще е там?
По-важно е тук в битието -
да не оставаш ти сам!
Поздрав от мен, Никола!Творбата ти не само ми хареса, но и доста дълбочко ме засегна, но вярвам, че има утре и това ми стига.
Поздрав от мен и нови творчески успехи!

2015-01-15T11:52:13+02:00
Регина (Радост Даскалова)

така е и, за да те усмихна, една проЗтотия от Митко Динев

Животът
За миг се замислих и ето...
Колко е просто, егати!
Животът, това е тирето
помежду двете ни дати.

2015-01-15T11:31:01+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0