14.01.2015 г., 19:54 ч.
Неизбежност
Намирам себе си във мрака.
Налучквам пътя си в мъгла.
И през къпини, и през драка
изнизвам се, като игла.
И нищо не ме спира вече
към оня неизбежен край.
Че миналото е далече
и близък ми всеки рай.
Живота вече е затворен
във дължината на тире.
За мене Бог е отговорен
и той не може да ме спре.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не мисли за туй - след тирето!
Какво е и как ще е там?
По-важно е тук в битието -
да не оставаш ти сам!
Поздрав от мен, Никола!Творбата ти не само ми хареса, но и доста дълбочко ме засегна, но вярвам, че има утре и това ми стига.
Поздрав от мен и нови творчески успехи! -
така е и, за да те усмихна, една проЗтотия от Митко Динев
Животът
За миг се замислих и ето...
Колко е просто, егати!
Животът, това е тирето
помежду двете ни дати.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Стойна!
Радвам се на посещението и коментариите!
Благодаря за оценката!Бъдете и пишете и успех през Новата Година!