14.01.2015 г., 19:54 ч.

Неизбежност 

  Поезия » Друга
504 0 3
Намирам себе си във мрака.
Налучквам пътя си в мъгла.
И през къпини, и през драка
изнизвам се, като игла.
И нищо не ме спира вече
към оня неизбежен край.
Че миналото е далече
и близък ми всеки рай.
Живота вече е затворен
във дължината на тире.
За мене Бог е отговорен
и той не може да ме спре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??