Неизбежност

Поэзия » Другая

601 0 3

Намирам себе си във мрака.

Налучквам пътя си в мъгла.

И през къпини, и през драка

изнизвам се, като игла.

И нищо не ме спира вече

към оня неизбежен край.

Че миналото е далече

и близък ми всеки рай.

Живота вече е затворен

във дължината на тире.

За мене Бог е отговорен

и той не може да ме спре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря,радост!
Благодаря, Стойна!
Радвам се на посещението и коментариите!
Благодаря за оценката!Бъдете и пишете и успех през Новата Година!

2015-01-15T20:32:11+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Не мисли за туй - след тирето!
Какво е и как ще е там?
По-важно е тук в битието -
да не оставаш ти сам!
Поздрав от мен, Никола!Творбата ти не само ми хареса, но и доста дълбочко ме засегна, но вярвам, че има утре и това ми стига.
Поздрав от мен и нови творчески успехи!

2015-01-15T11:52:13+02:00
Регина (Радост Даскалова)

така е и, за да те усмихна, една проЗтотия от Митко Динев

Животът
За миг се замислих и ето...
Колко е просто, егати!
Животът, това е тирето
помежду двете ни дати.

2015-01-15T11:31:01+02:00