Неизживени спомени, несънувани блянове-3

13 ago 2019, 15:44

Poesía » Otra

754 3 2

Видях за миг безкрая на вселената –

един фрагмент от стихнал път,

по който тихо бутах камъка на славата,

между строени в глутница надежди,

житни ниви и горящ на клада студ.

Прашна диря, а кръвта ми

наторява песента на птиците.

Изстива кладата...

Жертвата е дадена.

Милостта – изпросена!

Вещицата е наказана и

всичко предвещава

плодороден дъжд.

Остава мирисът на едно безумие,

в окото на прокълнат мъж...

Мудно се прибира стадото от паша

и хлопките припяват

в ритъма на калдъръмен дъжд,

а мигът изпръхва,

с полъха на пеперуден дъх.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-08-14T09:54:10+03:00

Благодаря, Пепи, Мариана! Потъвам в лабиринта на несъзнаваното и понякога се натъквам на следа, искра или мисъл от жена, неподвластна на времето и надхвърлила епохата си.
palenka (П Антонова)

2019-08-13T19:03:18+03:00

Хубав e! "В окото на прокълнат мъж" - поздравления!