Неизживени спомени, несънувани блянове-3
Видях за миг безкрая на вселената –
един фрагмент от стихнал път,
по който тихо бутах камъка на славата,
между строени в глутница надежди,
житни ниви и горящ на клада студ.
Прашна диря, а кръвта ми
наторява песента на птиците.
Изстива кладата...
Жертвата е дадена.
Милостта – изпросена!
Вещицата е наказана и
всичко предвещава
плодороден дъжд.
Остава мирисът на едно безумие,
в окото на прокълнат мъж...
Мудно се прибира стадото от паша
и хлопките припяват
в ритъма на калдъръмен дъжд,
а мигът изпръхва,
с полъха на пеперуден дъх.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
