13.08.2019 г., 15:44 ч.

Неизживени спомени, несънувани блянове-3 

  Поезия » Друга
755 3 2

Видях за миг безкрая на вселената –

един фрагмент от стихнал път,

по който тихо бутах камъка на славата,

между строени в глутница надежди,

житни ниви и горящ на клада студ.

 

Прашна диря, а кръвта ми

наторява песента на птиците.

Изстива кладата...

Жертвата е дадена.

Милостта – изпросена!

 

Вещицата е наказана и

всичко предвещава

плодороден дъжд.

Остава мирисът на едно безумие,

в окото на прокълнат мъж...

 

Мудно се прибира стадото от паша

и хлопките припяват

в ритъма на калдъръмен дъжд,

а мигът изпръхва,

с полъха на пеперуден дъх.

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Пепи, Мариана! Потъвам в лабиринта на несъзнаваното и понякога се натъквам на следа, искра или мисъл от жена, неподвластна на времето и надхвърлила епохата си.
  • Хубав e! "В окото на прокълнат мъж" - поздравления!
Предложения
: ??:??