13 ene 2015, 9:30

Неизживяно

715 0 0

Неизживяно

 

 

Потръпвам от мечти неизживяни,

от спомени за мигове отминали,

от болката по дните разпиляни,

от чувствата горяли и изстинали!

 

Нима забрави клетвите изречени,

защо си тръгна без да се простиш,

на мъка ли със тебе сме обречени,

не искаш ли с любов да ме дариш?

 

Дали отново заедно ще бъдем,

в добро и зло - до края да вървим

и нежността отново да си върнем,

или безмълвни ще се разделим?

 

 

Любомир Попов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....