Jan 13, 2015, 9:30 AM

Неизживяно

  Poetry » Love
710 0 0

Неизживяно

 

 

Потръпвам от мечти неизживяни,

от спомени за мигове отминали,

от болката по дните разпиляни,

от чувствата горяли и изстинали!

 

Нима забрави клетвите изречени,

защо си тръгна без да се простиш,

на мъка ли със тебе сме обречени,

не искаш ли с любов да ме дариш?

 

Дали отново заедно ще бъдем,

в добро и зло - до края да вървим

и нежността отново да си върнем,

или безмълвни ще се разделим?

 

 

Любомир Попов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...