13 янв. 2015 г., 09:30

Неизживяно

716 0 0

Неизживяно

 

 

Потръпвам от мечти неизживяни,

от спомени за мигове отминали,

от болката по дните разпиляни,

от чувствата горяли и изстинали!

 

Нима забрави клетвите изречени,

защо си тръгна без да се простиш,

на мъка ли със тебе сме обречени,

не искаш ли с любов да ме дариш?

 

Дали отново заедно ще бъдем,

в добро и зло - до края да вървим

и нежността отново да си върнем,

или безмълвни ще се разделим?

 

 

Любомир Попов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...