13.01.2015 г., 9:30

Неизживяно

714 0 0

Неизживяно

 

 

Потръпвам от мечти неизживяни,

от спомени за мигове отминали,

от болката по дните разпиляни,

от чувствата горяли и изстинали!

 

Нима забрави клетвите изречени,

защо си тръгна без да се простиш,

на мъка ли със тебе сме обречени,

не искаш ли с любов да ме дариш?

 

Дали отново заедно ще бъдем,

в добро и зло - до края да вървим

и нежността отново да си върнем,

или безмълвни ще се разделим?

 

 

Любомир Попов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...