10 ene 2014, 10:22

Неизказани 

  Poesía
479 0 6



В часа на виолетовия здрач,

когато денят

сбогува се със синевата,

във въздуха увисват

неизказани слова.

Но те не падат,

а като мънички светулки

започват да трептят едва-едва

около белия небесен фар,

галещ със седефената си ръка

мрака.            

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??