Jan 10, 2014, 10:22 AM

Неизказани 

  Poetry
415 0 6



В часа на виолетовия здрач,

когато денят

сбогува се със синевата,

във въздуха увисват

неизказани слова.

Но те не падат,

а като мънички светулки

започват да трептят едва-едва

около белия небесен фар,

галещ със седефената си ръка

мрака.            

 

 

 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??