25 jul 2019, 19:46

Неизказано

836 1 1

Градим мостове с години,
а ги рушим само за миг.
Всяко едно притаено мълчание
някога се превръща във вик.

 

Обещания празни на вятъра, 
разпилени на пепел и прах.
Хиляди думи остават неказани
от сковал сърцата ни страх.


Стени високи, за да се крие,
всичко що ни боли.
И сълзите да се изпият,
нищо да не личи.

 

Времето на Земята е буря в океан.
Капка, светкавица, гръм и си до там.
Изходът за всички ще бъде един,
ала пътят до него – непредвидим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valkyrie Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...