Градим мостове с години,
а ги рушим само за миг.
Всяко едно притаено мълчание
някога се превръща във вик.
Обещания празни на вятъра,
разпилени на пепел и прах.
Хиляди думи остават неказани
от сковал сърцата ни страх.
Стени високи, за да се крие,
всичко що ни боли.
И сълзите да се изпият,
нищо да не личи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up