Неизказано

25 июл. 2019 г., 19:46

Поэзия » Свободный стих

653 1 1

Градим мостове с години,
а ги рушим само за миг.
Всяко едно притаено мълчание
някога се превръща във вик.
Обещания празни на вятъра,
разпилени на пепел и прах.
Хиляди думи остават неказани
от сковал сърцата ни страх.
Стени високи, за да се крие,
всичко що ни боли.
И сълзите да се изпият,
нищо да не личи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неизказано

Искате да прочетете повече?

Предложения