Неизказано
Градим мостове с години,
а ги рушим само за миг.
Всяко едно притаено мълчание
някога се превръща във вик.
Обещания празни на вятъра,
разпилени на пепел и прах.
Хиляди думи остават неказани
от сковал сърцата ни страх.
Стени високи, за да се крие,
всичко що ни боли.
И сълзите да се изпият,
нищо да не личи.
Времето на Земята е буря в океан.
Капка, светкавица, гръм и си до там.
Изходът за всички ще бъде един,
ала пътят до него – непредвидим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valkyrie Всички права запазени
